Начало
НачалоЗаболяванияДетски заболяванияАвтоимунен хепатит
Автоимунен хепатит

Автоимунният хепатит е заболяване, при което имунната система, която обикновено реагира срещу вируси, бактерии и други патогени, атакува черния дроб. Заболяването може да варира от хронично възпаление до тежко чернодробно увреждане. Въпреки че причината за тази автоимунна реакция е неизвестна, се счита че някои рискови фактори могат да провокират заболяването.


Инфекции: Автоимунен хепатит може да се развие след вирусни инфекции - остър хептатит А, хепатит B или рубеола, както и след инфектиране с вируса на Ебщайн-Бар (Epstein-Barr). Epstein-Barr причинява редица заболявания, едно от които е инфекциозната мононуклеоза

Някои медикаменти: Някои медикаменти могат да увредят директно черния дроб - например при предозиране на широко използвания парацетамол (acetaminophen, Tylenol). Други лекарства могат да увредят индиректно черния дроб чрез стимулиране на абнормален имунен отговор, увреждащ чернодробните клетки.

Генетични дефекти: Някои индивиди имат генетична предиспозиция към автоимунния хепатит. Идентифицирани са някои генни мутации, които повишават риска от развитие на заболяването в ранна възраст. Други генетични мутации допринасят за по-голямата агресивност на автоимунния хепатит.

Видове автоимунен хепатит
Съществуват 3 основни форми:

Тип І – среща се при деца от 10 до 12 годишна възраст. Женският пол страда в 70%, а до цироза се стига в 45% от случаите.

Тип ІІ – характерен е за възрастта от 2 до 14 години. Женският пол се засяга в 89%, а болестта еволюира в цироза при 82% от болните.

Тип ІІІ – боледуват предимно хора в средна възраст (от 30 го 50 години). 90% от пациентите са от женски пол. Цироза се развива при 75% от заболелите.
Рискови фактори:

Автоимунният хепатит е рядко заболяване. Наличието на един или няколко рискови фактора не означава, че непременно болестта ще се прояви. Повечето рискови фактори означават по-голяма предиспозиция.

Пол. Въпреки че заболяването може да засегне както мъжете, така и жените, последните боледуват много по-често от автоимунен хепатит

Възраст. Тип 1 може да се развие и във възрастни пациенти, но е най-чест при момичетата на възраст между 10 и 12 години. Тип 2 се среща предимно при малки момичета - от 2 до 14 години, а тип 3 - у възрастни, предимно жени на възраст между 30 и 50 години

Прекарани вирусни инфекции. Автоимунният хепатит може да се развие след прекатана вирусна инфекция - особено хепатит А, B рубеола и инфекция с вируса на Ебщайн-Бар. Пациентите с HIV също имат повишен риск.

Медикаменти. Медикаментите methyldopa, diclofenac, антибиотиците minocycline и nitrofurantoin, и може би atorvastatin (Lipitor) могат да предизвикат автоимунен хепатит при някои хора.

Наследственост. Някои генетични дефекти повишават риска от автоимунен хепатит.

Симптоми
В детската възраст началото по-често е остро и протича с рецидивираща жълтеница и висока температура. По-рядко са налице неспецифични прояви като безапетитие, тежест и болка в корeмната област, отпадналост, а при момичетата може да има и аменорея.

Скрининг и диагноза
За диагностициране на автоимунния хепатит е необходимо провеждането на няколко изследвания:

Кръвни изследвания: Тестовете с антитела могат да различат автоимунния от вирусния хепатит, както и от други заболявания със сходни симптоми. Чрез кръвен тест може да се определи вида автоимунния хепатит.

Чернодробна биопсия: Чрез нея се потвърждава или отхвърля диагнозата, както и се определя степента и вида на чернодробното увреждане.

Образна диагностика: Абдоминалните ултразвукови и КАТ изследвания не могат да диагностицират автоимунния хепатит, но често се използват с цел диагностициране на евентуална цироза и за изключване на чернодробен карцином

Магнетично-резонансна еластография - е сравнително нова образна техника за диагностициране на цирозата. Предимството й пред чернодробната биопсия е очевидно - тази техника е неинвазивна. МРЕ съчетава традицонния ядрено-магнитен резонанс с нискочестотни звукови вълни.

Усложнения
Автоимунният хепатит може да е свързан с редица усложнения и състояния:

Пернициозна анемия. Свързана с редица автоимунни заболявания, пернициозната анемия се наблюдава при липса на витамин В12, при която е нарушена синтезата на еритроцити. Признаците и симптомите на пернициозната анемия варират от задух и сърцебиене до диария, изтръпване и промените в личността.

Хемолитична анемия. При този тип анемия имунната система атакува и разрушава еритроцитите с темп по-бърз от производството им от костния мозък.

Тромбоцитипенична пурпура. Имунната система атакува и разрушава тромбоцитите, което води до по-чести и обилни кръвотечения.

Улцерозен колит. Представлява възпалително заболяване на дебелото черво, съпровождащо се с водниста или кървава диария и абдоминална болка. Честотата на УК е 2 на 10 човека с тип 1 автоимунен хепатит

Глутенова ентеропатия. При нея се наблюдава абнормална реакция към глутен, протеин, съдържащ се в повечето зърнени храни. Засяга се тънкото черво, чиито въси се изглаждат и се нарушава нормалната резорбция на хранителните вещества

Авотимунен тироидит (тироидит на Хашимото). При това заболяване имунната система атакува щитовидната жлеза. При някои хора това довежда до понижена, а при други - до пъровоначално повишена секреция и след това намалена секреция на щитовидни хормони.

Тип 1 диабет. При тип 1 диабет имунната система разрушава бета-клетките в панкреаса, секретиращи инсулин

Ревматоиден артрит. Друго автоимунно заболяване, засягащо ставите

Тъй като симптомите често не се проявяват в началните стадии на болестта, повечето пациенти развиват цироза преди да бъдат диагностицирани.

Лечение
Целта на лечението е намаляване на автоимунния отговор. Това се постига с:

Prednisone. Най-често използваният кортикостероид. След постигане на подобряване на симптомите и общото състояние, дозата му се намалява до възможно най-ниската ефективна за контрол на болестта. Лечението трае години, понякога доживот. Заболяването обикновено рецидивира след прекратяване на лечението.

Странични ефекти на prednison и другите кортикостероиди

- диабет
- остеопороза
- високо кръвно налягане
- глаукома
- податливост към инфекции
- изтъняване на кожата и космите
- наддаване на тегло

Azathioprine (Imuran). Прилагането на azathioprine - друг имуносупресивен медикамент, в комбинация с prednisone позволява намаляването на дозата на последния и избягването на част от страничните му ефекти. Рецидив настъпва в 50% от болните.

Странични ефекти на azathioprine:

- податливост към инфекции
- гадене
- рядко, чернодробно увреждане и панкреатит
- рядко, развитие на рак след дългосрочна употреба

Cyclosporine или друг имуносупресант.
Трансплантация

www.doctorbg.com

 

 

Бюлетин
   
   
Начало |  За нас |  Условия за ползване |  Реклама при нас |  Контакти  
© 2007 ДокБГ ООД Всички права запазени. Съдържанието публикувано в doctorbg.com е изцяло за Ваша информация и не трябва да се приема като заместител на медицинска консултация при Вашия личен лекар или друг специалист. Винаги трябва да търсите съвет от Вашия личен лекар преди да предприемете нов фитнес режим или да започнете да спазвате диета. С използването на doctorbg.com Вие декларирате че сте запознати с условията за ползване, правата и отговорностите. ДокБГ ООД не носи отговорност за съдържанието на който и да е сайт достигнат чрез външни препратки от doctorbg.com
 
Free Sitemap Generator