Вирусът на хепатит С се предава предимно чрез кръвта. Венозното инжектиране на наркотици или други неразреш"/>
.

Хепатит C - Пази се!!!

 
Вирусът на хепатит С се предава предимно чрез кръвта. Венозното инжектиране на наркотици или други неразрешени вещества с общи игли и спринцовки е най-честият нач

Хепатит C - Пази се!!!
 
Вирусът на хепатит С се предава предимно чрез кръвта. Венозното инжектиране на наркотици или други неразрешени вещества с общи игли и спринцовки е най-честият начин на заразяване.
Рискът за предаване на хепатит С по полов път е значително по нисък в сравнение с този при хепатит В. За да настъпи заразяване в повечето случаи е необходим контакт между заразена кръв и кръвта на евентуалния приемник.

Най-честите пътища на предаване на инфекцията с хепатит С са:

    * използване на общи игли и спринцовки при венозни наркомани - до 90% от венозните наркомани се заразяват до края на първата година от първото венозно инжектиране
    * преливане на кръв и кръвни продукти - през 80-те години кръвопреливането е било причина за 80% от случаите с хепатит С; понастоящем, обаче донорската кръв и кръвни продукти се изследват винаги и навсякъде за наличие на инфекция с вируса на хепатит С, хепатит В, СПИН и др.; със задължителното повсеместно прилагане на тази мярка от вече повече от 10 години, понастоящем честотата на заразяване от хепатит С в резултат на кръвопреливане е 1 на 100 000.
    * сексуален контакт със заразен човек (включително хомосексуален контакт между мъже)- този механизъм се среща много по-рядко (в сравнение с хепатит В), въпреки че HCV се открива в малка концентрация в семенната (спермата), вагиналната течност и слюнката; въпреки това спазването на полова хигиена е критично важно за предпазване от заболявания като хепатит В, СПИН, сифилис, гонорея и др.
    * заразяване при убождане и контакт със заразена кръв - този механизъм се среща преди всичко при здравни работници
    * заразяване по време на хирургични операции или зъболекарски манипулации при използване на заразен инструментариум: този механизъм се среща много рядко; през 80-те години такъв механизъм на заразяване се е срещал при трансплантация на органи, преди да се въведе здължителното изследване на донорите за вируса на хепатит С; в съвременните условия по-скоро при такива операции може да се зарази медицинския персонал, ако пациентът е болен от хепатит С
    * контакт със заразена кръв или инструментариум при правене на татуировки и пиърсинг, при ползване на общи ножчета за бръснене и др. - теоритично този риск съществува, но в практиката такъв механизъм се наблюдава изключително рядко
    * заразяване на новороденото от майка, болна от хепатит С - този път на предаване на инфекцията се наблюдава рядко (за разлика от хепатит В)

Заразяване от хепатит С не е възможно при:

    * хранене
    * пиене на вода
    * кърмене
    * ръкостискане, целувка, прегръдка и друг близък битов контакт
    * ползване на общи прибори и посуда за хранене
    * случаи, когато болен човек кихне или кашля насреща Ви и др.

Трябва да се отбележи, обаче, че в 10% от случаите с остър хепатит С и в 30% от случаите с хроничен хепатит С източника и начина на заразяване остават неуточнени.

 Хепатит С представлява около 15-20% от всички случаи на остър вирусен хепатит и е най-честият хроничен вирусен хепатит в Европа и Северна Америка. Около половината от случаите на чернодробна цироза и значителна част от случаите на чернодробен рак настъпват на фона на хроничен хепатит С. 3% от световното население е заразено с HCV. Честотата на заболяването е различна в различните части на света. Броят на новозаболелите от хепатит С е намалял десетократно в сравнение с 80-те години. Това се дължи най-вече на въведеното рутинно изследване на донорската кръв и кръвни продукти за носителство на хепатит С и на повишеното съзнание за предпазване от СПИН между венозните наркомани и другите рискови групи (двете заболявания имат общи механизми на предаване).

Могат да бъдат засегнати хора във всяка възраст. Определени групи от населението са изложени на по-висок риск за заразяване с вируса на хепатит С:

    * хора, на които е прелята кръв или кръвен продукт или на които е трансплантиран орган от донор, при който по-късно е доказан хепатит С
    * венозни наркомани
    * пациенти на хемодиализа и страдащи от болести на кръвосъсирването, което налага често преливане на кръв и кръвни продукти
    * сексуални партньори на болни от хепатит С (рискът е по-нисък отколкото в горните групи)
    * новородени от майки, болни от хепатит С (рискът е по-нисък отколкото в горните групи)

Имунната система на организма осъществява защитна реакция (имунен отговор) срещу вируса на хепатит С при заразяването с него. Поради генетичното разнообразие на HCV и мутиралите му варианти в един човек, в 85% от случаите имунният отговор не е ефективен (не може да елиминира вируса от тялото) и тогава се развива хроничен хепатит или носителство. След преболедуване от хепатит С (остър) е възможно повторно заразяване с друг генотип на HCV и развитие на заболяването наново както и хронифицирането му. Изследванията за потвърждаване на диагнозата (виж по-долу) откриват антитела (белтъци), насочени срещу вируса на хепатит С, в кръвта на болния, но те нямат изявена защитна роля в преобладаващия брой случаи.

Реклама Инвестор.БГ


Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...