Вирусните хепатити са най-честата причина за жълтеница по време на бременност. Също така се наблюдават възпалителни процеси на черния дроб. Освен антигенното откриване, най-често показателни са и високите нива на трансаминазите (ASAT, ALAT), които в някои случаи могат да достигнат 1000 IU. Затова са важни лабораторните тестове по време на бременност! Диференциална диагноза се прави чрез серологична диагностика (изследване за наличие на антитела).

 

Как става заразяването на бебето?


Плодът може да се зарази обикновено по време или малко след раждането. Установено е наличието на вируса във влагалищния секрет и слюнката при заразените бременни (в острата фаза). Осъществява се и чрез поглъщане на околоплодна течност от плода при преждевременно пукнат околоплоден мехур. Понякога (хепатит В) инфекцията преминава плацентата.

 

Хепатит А и бременност 

Най-лесно е заразяването с хепатит А. Вирусният хепатит А е инфекциозно заболяване на черния дроб, причинено от вируса на хепатит А (HAV), не се превръща в хронично и след боледуване се изгражда имунитет. Източникът на инфекция се явява болен човек, заразен с хепатит А. Типичните пътища за предаване на инфекцията са фекално-орални, водни, хранителни и контактно-битови. Хепатит А през бременността често се нарича „болест на мръсните ръце“, защото най-често се развива при нарушения на санитарно-хигиенните норми: когато ръцете не се мият редовно, ядат се немити плодове и зеленчуци и т.н.

 

Заболяването минава през следните стадии:

  1. Инкубационен (от момента на проникване на инфекцията до развитието на симптомите) – средната продължителност на инкубационния период е от 2 до 6 седмици. Няма никакви прояви, но болният може да е носител на заразата;
  2. Преди появата на жълтеница – може да е от 5 до 7 дни. Характерни са обща слабост, главоболие, болки в тялото, треска, сърбеж и гадене, повръщане, загуба на апетит, диария;
  3. Същинско боледуване (жълтеница) – средната продължителност е 1-3 седмици. Кожата и лигавиците са оцветени в жълто. Урината потъмнява, има цвят на бира. Болният вече не е източник на зараза.

 

Хепатит А най-често се развива като самоограничаващо се заболяване, което рядко засяга плода (освен, когато инфекцията се е появила около раждането). Рискът от заразяване на плода се намалява, ако веднага след раждането на новороденото е направен имуноглобулин. 

 

От особено значение е диетата. В менюто на бременната трябва да присъстват достатъчно белтъчини, въглехидрати и много течности . Необходимо е да се изключат продуктите, които имат неблагоприятен ефект върху черния дроб (алкохол, мазни, пържени, солени, пушени, мариновани храни).

 

Препоръки:

  • Редовно миене на ръцете, измиване на плодовете и зеленчуците и т.н.;
  • Най-добре използване на преварена или бутилирана вода;
  • Не контактувайте с болни от хепатит. Понеже заразяването може да стане и когато болният не знае за състоянието си, в случай, че е имало контакт с носител на инфекция, независимо от срока на бременността, се прилага имуноглобулин – препарат,съдържащ готови антитела против хепатит А, което може да предотврати и значително да облекчи клиничните прояви на заболяването. При наличие в кръвта на антитела от клас G (късни антитела) не е необходимо назначаване на имуногло-булин против хепатит А, тъй като това показва, че бременната вече си боледувала от жълтеница и има изграден имунитет.
  • Не се препоръчва кърмене при жени в острата фаза на инфекция с хепатит А.

 

Хепатит В е бременност

Бременната може да се разболее от всички видове хепатит, но най-често от хепатит В. Вирусът му се разпространява по кръвен и полов път.
За разлика от хепатит А, при хепатит В вертикалното заразяване на плода е често явление, тъй като инфекцията обикновено преминава плацентата. Хепатитът не уврежда развитието на бременността. Когато инфекцията на майката настъпи в третия триместър, вероятността за вертикална трансмисия е 75%, докато в по-ранните срокове вероятността е 10%.  Неонаталната хепатитна инфекция в почти 90% води до хронично носителство на хепатит В вируса, което е рисково за развитие на цироза или хепато-целуларен карцином. Хепатит В имуноглобулин( HBIg ) и хепатитната ваксина, приложени в първите 24 часа след раждането се оказват ефективни при предпазване на новороденото от инфекция и състоянието на хронично носителство. Поставят се веднага след раждане (в първите 4 часа), заедно с ваксината (1-ва доза при раждане, 2-ра след месец и 3-та след 5 м.). HBIg следва да се постави на различно място от ваксината. Бебето следва да бъде изследвано 1-2 месеца след поставянето на третата доза от ваксината, за да се потвърди, че има изградена защита. Кърменето не представлява заплаха за новороденото (ако е била извършена правилна имунопрофилактика)! Проучвания потвърждават, че планираното цезарово сечение намалява шанса от предаване на хепатит В от майка на дете. 

 

Всички бременни жени следва да бъдат изследвани за HBV, както и екипът, отговорен за проследяване на бременността следва да извърши необходимата профилактика.

 

Хепатит С и бременност

Предава се главно при кръвопреливане и по полов път. Вертикалното заразяване варира между 3 и 5%. Не е изработена ваксина или друго терапевтично средство за намаляване честотата на неонаталната инфекция. В случаите с високо вирулентно число към момента на кърменето се препоръчва то да не се осъществява.

 

NB! При появата на жълтеница бременната жена непременно се приема в болница. Средната продължителност на стационарното лечение е 2-4 седмици! Използват се съвременни ефективни методи на лечение, които са съобразени със състоянието на бременната и не представляват опасност нито за нейното здраве, нито за здравето на плода. От особено значение е диетата. При съмнения за контакт с болен от хепатит, както и при появата на обща слабост, главоболие, болки в тялото, треска, сърбеж и гадене, повръщане, загуба на апетит, диария, потъмняване на урината, пожълтяване на склерите и т.н. незабавно трябва да бъде уведомен лекуващият лекар!